БТ

(1932 - 1941)

Танковете БТ са серия съветски кавалерийски танкове, които били произведени в голям брой между 1932 и 1941. С тънки брони, но добре въоръжени за времето си, те имат много по-голяма подвижност от всички други танкови дизайни по това време. Танковете БТ са известни и под прякора си Бетка, идващо от Бетушка.

Наследникът на танковете БТ е Т-34, един от най-известните танкове, използвани във Втората световна война. Скоро след представянето му през 1940 година той заменя всички съветски бързи, пехотни и средни танкове.

БТ означава Бърз Танк (Быстроходный танк).

Танковете БТ били конвертируеми - тази опция, по дизайн на J. Walter Christiе, за да намали износването на ненадеждните вериги от 30те години на 20 век. За около 30 минути екипажът на танка е могъл да премахне веригите и да ги смени с гуми, което позволявало на танка да развива висока скорост по шосеен път. Въпреки това, тази опция не се ползвала често от съветската армия, защото по това време в Русия имало много малко павирани пътища, и освен това изисквала пространство и увеличавала теглото на танка. Затова тази опция била премахната в по-късните съветски танкове.

Танковете БТ служили в испанската гражданска война, Зимната война във Финландия, в битката на Халкин Гол, полската кампания и през първата част на Втората световна война. Дизайнът на танковете послужил като платформа за експериментиране и по-нататъчното развитие водело директно към известния Т-34.

През 1930 съветски агенти като Амторг, привидно от Съветската търговска организация, използвали своите политически контакти в Ню Йорк и принудили американски военни и цивилни да им предоставят плановете на танкът на Christie. Поне два от Christie's M1931 танкове (без куполи) били по-късно закупени от СССР, под фалшивата документация, която ги представяла като земеделски трактори. И двата танка стигнали успешно до Харковския Коминтерн Локомотивен завод (KhPZ). Оригиналните танкове Christie били преименувани от съветите като бързи танкове, БТ. Базирани на прототипите на Christiе и преди това предоставените планове, три невъоръжени БТ-2 прототипи били завършени през октомври 1931 и масовото производство започнало през 1932. Повечето БТ-2 били екипирани със 37мм оръдие и картечница, но липсата на 37мм оръдия довело до това, че някои от ранните модели били екипирани с три картечници. БТ-3 и по-късните модели били екипирани с 45мм оръдие. Наклонената предна броня на прототипът Christie M1931 била използвана и за по-късните модели съветски танкове, по-късно била приспособена също и за страничната броня.

През 1937 година бил сформиран нов екип от инженери в KhPZ под началството на главен инженер Михаил И. Кошкин, за да създадат следващото поколение БТ танкове. Екипът сглобил БТ прототип, наречен А-20, но също така и по-тежко бронирания и с по-голяма огнева мощ, А-32, "универсален танк", който трябвало да замести пехотния танк Т-26 и кавалерийските БТ, както и средния танк Т-28. Дизайнът бил спорен, но опасенията за ефективността на танка били бързо премахнати от надвисналата опасност на германския Блитцкриг. Това довело до позволението за производство на още по-тежко бронирана версия, средният танк Т-34.

Танковете БТ били използвани в битка няколко пъти преди Втората световна война. Батальон от танкве БТ-5 участвал в битки на страната на Републиканците в испанската гражданска война, където тяхните 45мм оръдия лесно унищожавали вражеските германски и италиански леки танкове. През 1939 година при пограничните сражения с Япония (включително и битката при Халкин Гор) били използвани и двата модела, БТ-5 и БТ-7. Отново танковете показали своето превъзходство над вражеските леки танкове. Срещу Финландия по времето на Зимната война, повечето БТ-2 и БТ-5 били по-малко успешни. Финските войски били добре водени, високо мотивирани и защитавали пресечен терен. Леко бронираните БТ танкове били много уязвими за окопаните финландски противотанкови оръдия.

По времето на Втората световна война, танковете БТ-5 и БТ-7 били използвани през 1939 при съветската инвазия в Полша, и в голям брой по време на боевете през 1941 година - при които много машини били изоставени или унищожени. Няколко останали в употреба до 1942 година, но след това се били използвани много рядко.

Червената армия планирала да замести танковете от серията БТ за новите Т-34, и била едва започнала това, когато започнала и операция Барбароса.

В Далечния Изток, голям брой танкове БТ-7 взели участие в инвазията на окупираната от Япония Манджурия, през август 1945. Това била последната битка на танковете БТ.

Технически данни:

БТ-2

БТ-5

БТ-7

БТ-7А

БТ-7М

Arxion © 2007 - 2011